Български
Surah Adh-Dhariyat ( The Wind that Scatter ) - Aya count 60
وَالذَّارِيَاتِ ذَرْوًا
( 1 ) 
Кълна се в отвяващите с веене [ветрове]
فَالْحَامِلَاتِ وِقْرًا
( 2 ) и в носещите товар [облаци],
فَالْجَارِيَاتِ يُسْرًا
( 3 ) и в плаващите с лекота [кораби],
فَالْمُقَسِّمَاتِ أَمْرًا
( 4 ) и в разпределящите по повеля [ангели],
إِنَّمَا تُوعَدُونَ لَصَادِقٌ
( 5 ) че е истина това, което ви е обещано!
وَإِنَّ الدِّينَ لَوَاقِعٌ
( 6 ) И че възмездието ще настъпи.
وَالسَّمَاءِ ذَاتِ الْحُبُكِ
( 7 ) Кълна се в небето, осеяно с пътища!
إِنَّكُمْ لَفِي قَوْلٍ مُّخْتَلِفٍ
( 8 ) Объркани са вашите слова [о, неверници].
يُؤْفَكُ عَنْهُ مَنْ أُفِكَ
( 9 ) Отклонява се от него онзи, който е бил отклонен.
قُتِلَ الْخَرَّاصُونَ
( 10 ) Проклети да са лъжците,
الَّذِينَ هُمْ فِي غَمْرَةٍ سَاهُونَ
( 11 ) които в бездната [на неверието] нехаят!
يَسْأَلُونَ أَيَّانَ يَوْمُ الدِّينِ
( 12 ) Питат: “Кога ще е Съдният ден?”
يَوْمَ هُمْ عَلَى النَّارِ يُفْتَنُونَ
( 13 ) В този Ден върху Огъня ще бъдат измъчвани.
ذُوقُوا فِتْنَتَكُمْ هَٰذَا الَّذِي كُنتُم بِهِ تَسْتَعْجِلُونَ
( 14 ) “Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.”
إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ
( 15 ) Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори,
آخِذِينَ مَا آتَاهُمْ رَبُّهُمْ ۚ إِنَّهُمْ كَانُوا قَبْلَ ذَٰلِكَ مُحْسِنِينَ
( 16 ) ще взимат онова, което им дарява техният Господ. Преди това те вършеха добро
كَانُوا قَلِيلًا مِّنَ اللَّيْلِ مَا يَهْجَعُونَ
( 17 ) малко спяха през нощта
وَبِالْأَسْحَارِ هُمْ يَسْتَغْفِرُونَ
( 18 ) и на развиделяване молеха за опрощение,
وَفِي أَمْوَالِهِمْ حَقٌّ لِّلسَّائِلِ وَالْمَحْرُومِ
( 19 ) и в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се.
وَفِي الْأَرْضِ آيَاتٌ لِّلْمُوقِنِينَ
( 20 ) За убедените на земята има знамения
وَفِي أَنفُسِكُمْ ۚ أَفَلَا تُبْصِرُونَ
( 21 ) и в самите вас. Нима не съзирате?
وَفِي السَّمَاءِ رِزْقُكُمْ وَمَا تُوعَدُونَ
( 22 ) На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано.
فَوَرَبِّ السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ إِنَّهُ لَحَقٌّ مِّثْلَ مَا أَنَّكُمْ تَنطِقُونَ
( 23 ) А то, кълна се в Господа на небето и на земята, е истина, както това, че говорите.
هَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ ضَيْفِ إِبْرَاهِيمَ الْمُكْرَمِينَ
( 24 ) Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим?
إِذْ دَخَلُوا عَلَيْهِ فَقَالُوا سَلَامًا ۖ قَالَ سَلَامٌ قَوْمٌ مُّنكَرُونَ
( 25 ) Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!”
فَرَاغَ إِلَىٰ أَهْلِهِ فَجَاءَ بِعِجْلٍ سَمِينٍ
( 26 ) И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле,
فَقَرَّبَهُ إِلَيْهِمْ قَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ
( 27 ) и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?”
فَأَوْجَسَ مِنْهُمْ خِيفَةً ۖ قَالُوا لَا تَخَفْ ۖ وَبَشَّرُوهُ بِغُلَامٍ عَلِيمٍ
( 28 ) И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син.
فَأَقْبَلَتِ امْرَأَتُهُ فِي صَرَّةٍ فَصَكَّتْ وَجْهَهَا وَقَالَتْ عَجُوزٌ عَقِيمٌ
( 29 ) И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!”
قَالُوا كَذَٰلِكِ قَالَ رَبُّكِ ۖ إِنَّهُ هُوَ الْحَكِيمُ الْعَلِيمُ
( 30 ) Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”
قَالَ فَمَا خَطْبُكُمْ أَيُّهَا الْمُرْسَلُونَ
( 31 ) Рече: “А какво ви е намерението, о, пратеници?”
قَالُوا إِنَّا أُرْسِلْنَا إِلَىٰ قَوْمٍ مُّجْرِمِينَ
( 32 ) Рекоха: “Изпратени сме при хора-престъпници,
لِنُرْسِلَ عَلَيْهِمْ حِجَارَةً مِّن طِينٍ
( 33 ) за да изсипем върху тях камъни от глина,
مُّسَوَّمَةً عِندَ رَبِّكَ لِلْمُسْرِفِينَ
( 34 ) белязани при твоя Господ за прекаляващите.”
فَأَخْرَجْنَا مَن كَانَ فِيهَا مِنَ الْمُؤْمِنِينَ
( 35 ) И изведохме Ние само вярващите, които бяха там.
فَمَا وَجَدْنَا فِيهَا غَيْرَ بَيْتٍ مِّنَ الْمُسْلِمِينَ
( 36 ) И намерихме там отдадени [на Аллах] само в един дом.
وَتَرَكْنَا فِيهَا آيَةً لِّلَّذِينَ يَخَافُونَ الْعَذَابَ الْأَلِيمَ
( 37 ) И оставихме там знамение за онези, които се страхуват от болезненото мъчение.
وَفِي مُوسَىٰ إِذْ أَرْسَلْنَاهُ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ بِسُلْطَانٍ مُّبِينٍ
( 38 ) ... И за Муса, когато го изпратихме при Фараона с явен довод.
فَتَوَلَّىٰ بِرُكْنِهِ وَقَالَ سَاحِرٌ أَوْ مَجْنُونٌ
( 39 ) И се отвърна той със своята опора, и каза: “Магьосник или луд.”
فَأَخَذْنَاهُ وَجُنُودَهُ فَنَبَذْنَاهُمْ فِي الْيَمِّ وَهُوَ مُلِيمٌ
( 40 ) И сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. Вината бе негова.
وَفِي عَادٍ إِذْ أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمُ الرِّيحَ الْعَقِيمَ
( 41 ) И за адитите, срещу които изпратихме опустошителния вятър...
مَا تَذَرُ مِن شَيْءٍ أَتَتْ عَلَيْهِ إِلَّا جَعَلَتْهُ كَالرَّمِيمِ
( 42 ) И не остави той нищо, над което премина, без да го превърне в прах.
وَفِي ثَمُودَ إِذْ قِيلَ لَهُمْ تَمَتَّعُوا حَتَّىٰ حِينٍ
( 43 ) И за самудяните, когато им бе казано: “Наслаждавайте се до време!”
فَعَتَوْا عَنْ أَمْرِ رَبِّهِمْ فَأَخَذَتْهُمُ الصَّاعِقَةُ وَهُمْ يَنظُرُونَ
( 44 ) И се възгордяха пред повелята на техния Господ, [затова] мълнията ги порази, както си гледаха.
فَمَا اسْتَطَاعُوا مِن قِيَامٍ وَمَا كَانُوا مُنتَصِرِينَ
( 45 ) И не можаха да се изправят, и не им се помогна.
وَقَوْمَ نُوحٍ مِّن قَبْلُ ۖ إِنَّهُمْ كَانُوا قَوْمًا فَاسِقِينَ
( 46 ) И народа на Нух [погубихме] преди. Те бяха нечестиви хора.
وَالسَّمَاءَ بَنَيْنَاهَا بِأَيْدٍ وَإِنَّا لَمُوسِعُونَ
( 47 ) И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор.
وَالْأَرْضَ فَرَشْنَاهَا فَنِعْمَ الْمَاهِدُونَ
( 48 ) И земята Ние разстлахме. Колко прекрасно разстиламе!
وَمِن كُلِّ شَيْءٍ خَلَقْنَا زَوْجَيْنِ لَعَلَّكُمْ تَذَكَّرُونَ
( 49 ) И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите!
فَفِرُّوا إِلَى اللَّهِ ۖ إِنِّي لَكُم مِّنْهُ نَذِيرٌ مُّبِينٌ
( 50 ) Затова към Аллах се устремете! Аз съм Негов явен предупредител за вас.
وَلَا تَجْعَلُوا مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ ۖ إِنِّي لَكُم مِّنْهُ نَذِيرٌ مُّبِينٌ
( 51 ) И не приемайте друг Бог заедно с Аллах! Аз съм Негов явен предупредител за вас.
كَذَٰلِكَ مَا أَتَى الَّذِينَ مِن قَبْلِهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا قَالُوا سَاحِرٌ أَوْ مَجْنُونٌ
( 52 ) Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “Магьосник или луд.”
أَتَوَاصَوْا بِهِ ۚ بَلْ هُمْ قَوْمٌ طَاغُونَ
( 53 ) Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора.
فَتَوَلَّ عَنْهُمْ فَمَا أَنتَ بِمَلُومٍ
( 54 ) Отвърни се от тях и не ще бъдеш упрекван!
وَذَكِّرْ فَإِنَّ الذِّكْرَىٰ تَنفَعُ الْمُؤْمِنِينَ
( 55 ) И поучавай! Наистина поучението носи полза на вярващите.
وَمَا خَلَقْتُ الْجِنَّ وَالْإِنسَ إِلَّا لِيَعْبُدُونِ
( 56 ) Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.
مَا أُرِيدُ مِنْهُم مِّن رِّزْقٍ وَمَا أُرِيدُ أَن يُطْعِمُونِ
( 57 ) Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят.
إِنَّ اللَّهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو الْقُوَّةِ الْمَتِينُ
( 58 ) Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.
فَإِنَّ لِلَّذِينَ ظَلَمُوا ذَنُوبًا مِّثْلَ ذَنُوبِ أَصْحَابِهِمْ فَلَا يَسْتَعْجِلُونِ
( 59 ) Угнетителите имат участ като участта на техните другари. Затова да не избързват!
فَوَيْلٌ لِّلَّذِينَ كَفَرُوا مِن يَوْمِهِمُ الَّذِي يُوعَدُونَ
( 60 ) Горко на неверниците в техния Ден, който им е обещан!
